Енциклопения на българския език

феноменален

[fɛnomɛˈnalɛn]

феноменален значение:

1. (общо) Който е изключителен по своите качества, размери или сила; невероятен, невиждан, рядък.
2. (философия) Който се отнася до феномените (явленията), достъпен за сетивното възприятие (противоположно на нуменален).
Ударение
феномена̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
фе-но-ме-на-лен
Род
мъжки
Мн. число
феноменални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на феноменален

(общо)
  • Той притежава феноменална памет и помни хиляди дати.
  • Успехът на филма беше феноменален в цял свят.
(философия)
  • Кант разграничава феноменалния свят от света на нещата сами по себе си.

Антоними на феноменален

Как се пише феноменален

Думата е чуждица и следва правописа на оригинала. Пише се с е и о: феноменален.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:phainomenon
От гръцки *phainomenon* (това, което се явява), през френски *phénoménal*. Свързано е с 'феномен' – рядко явление.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • феноменален успех
  • феноменална памет
  • феноменален талант