Енциклопения на българския език

фас

[fas]

фас значение:

1. (Разговорно) Остатък от изпушена цигара; угарка.
2. (Архитектура / Военно дело) Предна страна на сграда или укрепление; част от фортификационно съоръжение.
Ударение
фа̀с
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фас
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
фасове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фас

(Разговорно)
  • Пепелникът беше препълнен с фасове.
  • Той хвърли фаса си на земята и го стъпка.
(Архитектура / Военно дело)
  • Десният фас на бастиона беше силно обстрелван.

Синоними на фас

Антоними на фас

Как се пише фас

Думата се пише със с в края. Мн.ч. е фасове.

Етимология

Произход:Немски / Френски
Оригинална дума:Fass / Face
Думата има омонимичен произход. Като 'угарка' вероятно идва от немски (Fass - съд, бъчва, или диалектна употреба). Като военен/архитектурен термин идва от френски 'face' (лице, предна страна).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гася фас
  • хвърлям фас
  • пълен с фасове