фамилиарничене

[fa.mi.liˈar.ni.t͡ʃɛ.nɛ]

фамилиарничене значение:

1. (пряко) Държание, което е прекалено свободно, интимно или безцеремонно спрямо някого, с когото говорещият не е в близки отношения или който е по-вишестоящ.

Ударение: фамилиа̀рничене
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: фа-ми-ли-ар-ни-че-не
Род: среден
Мн. число: фамилиарничения (рядко)
Вид: несвършен

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фамилиарничене

(пряко)

Неговото фамилиарничене с началника направи лошо впечатление на целия екип.
Тя не понасяше излишното фамилиарничене от непознати хора.

Синоними на фамилиарничене

свойничене, безцеремонност, фамилиарност, панибратство

Антоними на фамилиарничене

учтивост, дистанцираност, официалност

Как се пише фамилиарничене

Грешни изписвания: фамилиярничене, фамилиарничане, фъмилиарничене, фамилиарнeчене

Думата се пише с иа (фамилиарничене), а не с 'я', тъй като следва корена на изходната дума 'фамилиарен'. Завършва на -ене, характерно за отглаголните съществителни от глаголи на -а/-я в несвършен вид.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:familiaris

Произлиза от латинската дума 'familiaris' (семеен, домашен, близък), навлязла в българския през западноевропейски езици (френски/немски) и руски. Суфиксът '-ничене' образува отглаголно съществително от глагола 'фамилиарнича'.

Употреба

Чести словосъчетания:

излишно фамилиарничене
досадно фамилиарничене
граничещо с нахалство фамилиарничене

фамилиарничене