фаланга
[fɐˈɫaŋɡɐ]
фаланга значение:
1. (анатомия) Всяка една от късите тръбести кости, които изграждат пръстите на ръцете и краката при гръбначните животни и човека.
2. (история) Боен строй в древна Гърция и Македония, при който тежковъоръжените пехотинци се подреждат в плътни редици с насочени напред копия.
3. (зоология) Представител на разред паякообразни (Solifugae), подобни на паяци, известни още като бихорки.
4. (социология) Обществена единица в утопичния социализъм на Шарл Фурие, живееща в общо общежитие (фаланстер).
- Ударение
- фала̀нга
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фа-лан-га
- Род
- женски
- Мн. число
- фаланги
Примери за използване на фаланга
(анатомия)
- Счупването на дисталната фаланга на палеца изисква шиниране.
- Всеки пръст, с изключение на палеца, има три фаланги.
(история)
- Македонската фаланга е била непобедима сила по времето на Александър Велики.
(зоология)
- Фалангите са активни нощни хищници, срещащи се в топлите райони.
(социология)
- Фурие мечтае за общество, организирано във фаланги от по 1600 души.
Синоними на фаланга
Как се пише фаланга
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:φάλαγξ (phalanx)
От старогръцки φάλαγξ – 'дънер', 'вал', 'боен строй'. Терминът е зает в много европейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- македонска фаланга
- ногътна фаланга