Енциклопения на българския език

фаза

[ˈfazɐ]

фаза значение:

1. (общо) Определен момент, етап или стъпка в развитието или изменението на някакъв процес.
2. (астрономия) Различните форми, под които се виждат от Земята осветените от Слънцето небесни тела (Луна, планети).
3. (физика/електротехника) Величина, характеризираща състоянието на променливо, периодично явление (трептене) в даден момент; проводник под напрежение.
Ударение
фа̀за
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фа-за
Род
женски
Мн. число
фази
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фаза

(общо)
  • Преговорите навлязоха в решителна фаза.
  • Болестта е в начална фаза.
(астрономия)
  • Пълнолунието е една от фазите на Луната.
(физика/електротехника)
  • Провери дали има ток във фазата.
  • Токът и напрежението не са във фаза.

Синоними на фаза

Как се пише фаза

Грешни изписвания: фъза

Думата се пише със з, а не със 'с'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:φάσις (phasis)
Заета чрез френски (phase) или руски. Първоначалното значение е 'поява', 'изглед' (свързано с фазите на луната).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лунна фаза
  • крайна фаза
  • активна фаза
  • три фази
Фразеологизми:
  • влизам във фаза (разг. - напивам се или изпадам в особено емоционално състояние)

Популярни търсения и запитвания за фаза