уцелване
[uˈt͡sɛlvɐnɛ]
уцелване значение:
1. (пряко) Попадане точно в набелязаната цел (при стрелба, хвърляне и др.).
2. (преносно) Правилно отгатване или попадане на подходящия момент/начин.
- Ударение
- уцѐлване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-цел-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- уцелвания
Примери за използване на уцелване
(пряко)
- Точното уцелване на мишената му донесе златен медал.
- Играта изисква уцелване на движещи се обекти.
(преносно)
- С този подарък направих пълно уцелване на вкуса ѝ.
- Уцелването на верния тон в разговора е много важно.
Антоними на уцелване
Как се пише уцелване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цел
Произлиза от глагола 'уцелвам', който е производен на съществителното 'цел' (заето от немски 'Ziel' през руски).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пряко уцелване
- уцелване в десетката