Енциклопения на българския език

утежняване

[otɛʒˈɲavɐnɛ]

утежняване значение:

1. (пряко) Направяне на нещо по-тежко като физическо тегло.
2. (преносно) Влошаване на положение, ситуация или състояние; усложняване.
Ударение
утежня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-теж-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
утежнявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утежняване

(пряко)
  • Допълнителното оборудване доведе до утежняване на конструкцията с 20%.
(преносно)
  • Новите данъци ще доведат до утежняване на икономическата обстановка.
  • Всяко забавяне води до утежняване на вината му пред съда.

Антоними на утежняване

Как се пише утежняване

Пише се с 'у' (представка за придаване на качество) и променливо 'я' след мека съгласна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тежък
Образувано от прилагателното 'тежък' с представка 'у-' и суфикс за отглаголно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • утежняване на бюджета
  • виновно утежняване