устоя
[ostoˈjɐ]
устоя значение:
1. (пряко/преносно) Успявам да се запазя, да не падна, да не се срутя или да не се поддам на външен натиск (физически или морален).
2. (преносно) Не се поддавам на изкушение, молба или влияние; запазвам убежденията си.
- Ударение
- устоя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ус-то-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- устоявам
Примери за използване на устоя
(пряко/преносно)
- Къщата устоя на земетресението.
- Войниците устояха на вражеската атака.
(преносно)
- Той устоя на изкушението да проговори.
- Тя трудно устоя на настойчивите му погледи.
Синоними на устоя
Как се пише устоя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:у- + стояти
Образуван от представка 'у-' (засилване, запазване) и глагола 'стоя'. Означава 'оставам прав', 'запазвам позиция'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- устоя на напрежението
- устоя на бурята
- устоя на изкушението