Енциклопения на българския език

установявам

[ustano'vjavam]

установявам значение:

1. (администрация/наредба) Въвеждам, утвърждавам нещо като постоянно (ред, закон, власт).
2. (познание) Разбирам, откривам или констатирам факт след проверка или наблюдение.
3. (пребиваване) Възвратна форма (установявам се) – заселвам се, настанявам се да живея някъде.
Ударение
установя̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ус-та-но-вя-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
установя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на установявам

(администрация/наредба)
  • Новото правителство се опитва да установи ред в държавата.
  • Установиха контрол над границата.
(познание)
  • Лекарите установиха причината за болестта.
  • Установих, че съм забравил ключовете си.
(пребиваване)
  • Те се установиха трайно в Пловдив.

Антоними на установявам

Как се пише установявам

Пише се с начално у (представка у-, придаваща смисъл на затвърждаване/уцелване).

Етимология

Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:установити
Вероятно заемка през руски или църковнославянски, базирана на корена „стан“ (стоя, място) с каузативно значение „карам да стои/да бъде“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • установявам контакт
  • установявам връзка
  • установявам нарушение
  • установявам самоличност
установявам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник