уседналост
[uˈsɛdnɐlost]
уседналост значение:
1. (социология) Начин на живот, свързан с постоянно пребиваване на едно място, без чести премествания; противоположност на номадство.
2. (право) Юридическо изискване за продължителност на живеене в определено населено място като условие за придобиване на определени права (напр. право на глас в местни избори).
- Ударение
- усѐдналост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-сед-на-лост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на уседналост
(социология)
- Преходът към уседналост е ключов момент в развитието на ранните цивилизации.
(право)
- Принципът на уседналост ограничи броя на гласоподавателите в малките общини.
- За записване в детска градина се изискват две години уседналост в района.
Синоними на уседналост
Антоними на уседналост
Как се пише уседналост
Пише се с у (уседналост), от глагола усядам/уседна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:уседна
Образувано от миналото страдателно причастие на глагола „уседна“ (установя се на едно място) + наставката „-ост“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- принцип на уседналост
- критерий за уседналост
- период на уседналост