Енциклопения на българския език

умуване

[uˈmuvɐnɛ]

умуване значение:

1. (пряко) Процесът на разсъждаване, обмисляне на нещо; често с оттенък на продължително, задълбочено или безрезултатно мислене.
2. (разговорно) Изказване на мнения, съвети или претенции за компетентност, понякога без реално покритие.
Ударение
уму̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-му-ва-не
Род
среден
Мн. число
умувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умуване

(пряко)
  • След дълго умуване, той реши да приеме предложението.
  • Цялото това умуване върху проблема не доведе до нищо.
(разговорно)
  • Остави това празно умуване и се хващай за работа.
  • Наслушах се на неговото умуване за политика.

Антоними на умуване

Как се пише умуване

Грешни изписвания: умоване, омуване, умувъне
Думата се пише с у в корена (от ум) и наставка -ане за отглаголно съществително.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ум
Произлиза от съществителното 'ум' чрез глагола 'умувам' (разсъждавам, мисля) и наставката за отглаголни съществителни '-не'. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълго умуване
  • празно умуване
  • безполезно умуване