Енциклопения на българския език

умопомрачение

[umopomrɐˈt͡ʃɛniɛ]

умопомрачение значение:

1. (медицина/психология) Болестно състояние на разстройство на разсъдъка; лудост.
2. (преносно) Състояние на силен афект или гняв, при което човек губи способност да разсъждава трезво.
Ударение
умопомрачѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-мо-пом-ра-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
умопомрачения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умопомрачение

(медицина/психология)
  • В пристъп на умопомрачение той извърши необмислена постъпка.
(преносно)
  • Докара ме до умопомрачение с постоянните си претенции.

Синоними на умопомрачение

Антоними на умопомрачение

Как се пише умопомрачение

Сложната дума се пише слято. Съединителната гласна е -о-. Коренът мрак/мрач се пише с а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ум + помрачение
Сложна дума, образувана от основите 'ум' и 'помрачение' (затъмняване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • временно умопомрачение
  • пълно умопомрачение