ударник
[uda'rnik]
ударник значение:
1. (техника / оръжие) Част от затвора на огнестрелно оръжие (игла), която удря капсула на патрона, за да произведе изстрел.
2. (история / социология) Работник, който преизпълнява трудовите норми и служи за пример (термин, характерен за периода на социализма).
3. (музика) Музикант, който свири на ударни инструменти (барабанист, перкусионист).
- Ударение
- уда'рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-дар-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ударници
Примери за използване на ударник
(техника / оръжие)
- Ударникът на пушката беше повреден и тя засече.
- Механизмът се състои от пружина и ударник.
(история / социология)
- Той беше обявен за ударник на социалистическия труд.
- Бригадата от ударници завърши обекта предсрочно.
(музика)
- Ударникът на групата зададе бърз ритъм.
Синоними на ударник
Антоними на ударник
Как се пише ударник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:удар
Произлиза от съществителното 'удар' + наставка '-ник' за оръдие или деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ударник на труда
- счупен ударник
Фразеологизми:
- работя като ударник