Енциклопения на българския език

убедено

[obɛˈdɛno]

убедено значение:

1. (пряко) С чувство на сигурност и вяра в правотата си; уверено, твърдо, без колебание.
Ударение
убеде'но
Част на речта
наречие
Сричкоделение
у-бе-де-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на убедено

(пряко)
  • Той говореше толкова убедено, че всички му повярваха.
  • Защитаваше тезата си убедено пред комисията.

Антоними на убедено

Как се пише убедено

Грешни изписвания: убидено, обедено, убедену
Основната гласна в корена е е (от беда, победа), а не 'и'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:убѣдити
Наречие, образувано от среден род на миналото страдателно причастие 'убеден'. Коренът е свързан с 'беда' (в старинния смисъл на принуда/налагане) или с представка 'у-' за засилване на значението.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • говоря убедено
  • звуча убедено
  • твърдя убедено