Енциклопения на българския език

търсещ

[ˈtɤrsɛʃt]

търсещ значение:

1. (Пряко) Който извършва действие на търсене; който издирва някого или нещо.
2. (Психология/Духовност) Който се стреми към нови знания, истини или духовно усъвършенстване; неспокоен дух.
Ударение
тъ̀рсещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
тър-сещ
Род
мъжки
Мн. число
търсещи
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на търсещ

(Пряко)
  • Търсещият поглед на детето обхождаше стаята.
  • Използвахме кучета, търсещи наркотици.
(Психология/Духовност)
  • Той беше вечно търсещ ум, който не се задоволяваше с готовите отговори.
  • Търсещите хора често променят света.

Антоними на търсещ

Как се пише търсещ

Грешни изписвания: търсеш, тарсещ
Сегашните деятелни причастия завършват на в мъжки род единствено число, никога на .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:търся
Сегашно деятелно причастие на глагола 'търся', функциониращо и като прилагателно име.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • търсещ дух
  • търсеща машина

Популярни търсения и запитвания за търсещ