търкам
[ˈtɤrkɐm]
- Ударение
- тъ̀ркам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- тър-кам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тръкати
Свързано със старобългарското 'тръкати' (трия, чукам). Коренът е звукоподражателен или свързан с физическото действие на триене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- търкам билетче
Фразеологизми:
- търкам наровете