Енциклопения на българския език

търговия

[tɐrˈɡɔvijɐ]

търговия значение:

1. (икономика) Стопанска дейност, свързана с покупко-продажба на стоки и услуги; обмяна на продукти срещу пари или други продукти.
2. (преносно) Непочтена сделка с принципи, съвест или влияние с цел лична облага.
Ударение
търго̀вия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тър-го-ви-я
Род
женски
Мн. число
търговии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на търговия

(икономика)
  • Международната търговия е двигател на глобалната икономика.
  • Той се занимава с търговия на едро със строителни материали.
(преносно)
  • Търговията с влияние е престъпление според наказателния кодекс.
  • В политиката често се стига до безпринципна търговия с гласове.

Как се пише търговия

Коренът се пише с 'ъ' (от старобълг. 'тръгъ'). Ударението пада върху 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тръгъ
Произлиза от праславянския корен *tъrgъ (пазар, тържище). Сродна е с думи в други славянски езици (срв. руски 'торговля', сръбски 'трг').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • външна търговия
  • търговия на дребно
  • свободна търговия
  • онлайн търговия
Фразеологизми:
  • въртя търговия
търговия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник