Енциклопения на българския език

тълковен

[tɐlˈkɔvɛn]

тълковен значение:

1. (лингвистика) Който служи за тълкуване, за обяснение на значенията на думите.
2. (общо) Който разяснява смисъла на нещо; интерпретативен (рядка употреба).
Ударение
тълко̀вен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
тъл-ко-вен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тълковен

(лингвистика)
  • Най-авторитетният източник за значението на думите е многотомният тълковен речник.
  • Тя си купи нов тълковен речник на българския език.
(общо)
  • Тълковното решение на съда сложи край на споровете по прилагането на закона.

Как се пише тълковен

Грешни изписвания: талковен, тълкувен
Пише се с 'ъ' в корена на думата.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тлъкъ
Произлиза от глагола 'тълкувам', който е свързан със старобългарското съществително 'тлъкъ' (тълкуване, превод, обяснение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тълковен речник
  • тълковно решение
тълковен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник