тупиране
[tuˈpirɐnɛ]
- Ударение
- тупѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ту-пи-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- тупирания
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:touper
Заемка от френски език, от глагола *touper*, свързан със съществителното *toupet* (кичур коса, перчем).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тупиране на коса
- обем чрез тупиране