тупалка
[tuˈpalkɐ]
тупалка значение:
1. (бит) Приспособление, обикновено изплетено от ракита, пластмаса или тел, с дръжка и широка част, което служи за изтупване на прах от килими, черги и дрехи.
2. (жаргон, музика) Много хубава, енергична и въздействаща песен (хит), обикновено с тежък ритъм.
3. (разговорно) Силен удар с ръка (юмрук) или предмет.
- Ударение
- тупа̀лка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ту-пал-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- тупалки
Примери за използване на тупалка
(бит)
- Баба взе старата ракитена тупалка и излезе на двора да изтупа килима.
- Звукът от тупалките огласяше квартала в съботната сутрин.
(жаргон, музика)
- Новият албум е пълен с тупалки.
- Диджеят пусна такава тупалка, че всички скочиха да танцуват.
(разговорно)
- В сбиването той отнесе една здрава тупалка.
Как се пише тупалка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тупам
Производна дума от глагола 'тупам' (бия, удрям, изтупвам) с наставка '-лка' за оръдие на действето.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ракитена тупалка
- здрава тупалка