трудолюбие
[trudolʲuˈbiɛ]
трудолюбие значение:
1. (общо) Нравствено качество, изразяващо се в любов към труда, старание и постоянство в работата.
- Ударение
- трудолю̀бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тру-до-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на трудолюбие
(общо)
- Българинът е известен със своето пословично трудолюбие.
- Благодарение на своето трудолюбие и постоянство, той постигна голям успех.
Синоними на трудолюбие
Как се пише трудолюбие
Сложните съществителни имена, образувани с една съединителна гласна (в случая -о-), се пишат слято.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трудъ + любити
Сложна дума от основите 'труд' и 'любя' (обичам), свързани със съединителна гласна '-о-'. Вероятно калка от гръцкото 'philoponia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пословично трудолюбие
- пример за трудолюбие