Енциклопения на българския език

трио

[ˈtrio]

трио значение:

1. (музика) Музикално произведение, предназначено за изпълнение от три инструмента или три певчески гласа.
2. (музика) Ансамбъл от трима изпълнители (музиканти или певци).
3. (преносно) Група от трима души, обединени от обща дейност или характеристика.
Ударение
три́о
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
три-о
Род
среден
Мн. число
триа
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на трио

(музика)
  • Композиторът завърши своето ново трио за пиано, цигулка и виолончело.
(музика)
  • Джаз триото свиреше в лобито на хотела.
(преносно)
  • Нападателното трио на отбора отбеляза всички голове.

Синоними на трио

Как се пише трио

Грешни изписвания: трийо, трйо, триу
Думата завършва на -ио. Не се пише с 'й' (трийо е грешно), тъй като 'и' и 'о' образуват отделни срички или дифтонг в зависимост от произношението, но графично се запазва оригиналната латинска структура.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:trio
Заета от италиански (trio), образувана от латинския корен *tres* (три). Навлязла в българския език чрез западноевропейската музикална терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • клавирно трио
  • струнно трио
  • вокално трио