Енциклопения на българския език

трибуна

[triˈbunɐ]

трибуна значение:

1. (архитектура) Издигнато място, катедра, откъдето оратор произнася реч пред публика.
2. (спорт) Специално съоръжение със стъпаловидни редове седалки за зрители на стадион или в зала.
3. (преносно) Обществена среда, форум или печатен орган, чрез който се разпространяват идеи.
Ударение
трибу'на
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
три-бу-на
Род
женски
Мн. число
трибуни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на трибуна

(архитектура)
  • Депутатът излезе на трибуната, за да изкаже мнението си.
  • Ораторската трибуна беше украсена с националния флаг.
(спорт)
  • Централната трибуна на стадиона беше препълнена с фенове.
  • Зрителите по трибуните аплодираха бурно.
(преносно)
  • Този вестник стана трибуна на демократичните промени.
  • Парламентът е най-високата политическа трибуна в страната.

Синоними на трибуна

Как се пише трибуна

Грешни изписвания: трибона, трйбуна

Пише се с 'и' и 'у'. Думата е чуждица и правописът следва етимологията.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:tribunal / tribuna
Първоначално издигнато място за магистратите (трибуните) в Древен Рим.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • парламентарна трибуна
  • официална трибуна
  • качвам се на трибуната