Енциклопения на българския език

транзистор

[tranˈzistɔr]

транзистор значение:

1. (електроника) Полупроводников електронен елемент с три извода (емитер, база и колектор), който служи за генериране, усилване и преобразуване на електрически трептения.
2. (разговорно) Преносим радиоприемник, работещ с транзисторна схема (вместо с електронни лампи).
Ударение
транзѝстор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тран-зис-тор
Род
мъжки
Мн. число
транзистори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на транзистор

(електроника)
  • Микропроцесорите съдържат милиарди микроскопични транзистори.
  • Повреденият транзистор прекъсна веригата на захранването.
(разговорно)
  • Дядо слушаше мача на стария си транзистор.
  • Взехме малък транзистор за пикника.

Синоними на транзистор

Как се пише транзистор

Думата се пише с 'а' в първата сричка и 'и' във втората, следвайки оригиналното английско произношение и транслитерация.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:transistor
Терминът е създаден през 1948 г. от Джон Р. Пиърс като словосливане на английските думи 'transfer' (пренос) и 'resistor' (съпротивление).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полеви транзистор
  • биполярен транзистор
  • силициев транзистор