Енциклопения на българския език

тост

[tɔst]

тост значение:

1. (общество) Кратка реч или пожелание, произнасяно при вдигане на чаша с вино или друга напитка в чест на някого или нещо; наздравица.
2. (кулинария) Филийка хляб, препечена на тостер или скара.
Ударение
то'ст
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тост
Род
мъжки
Мн. число
тостове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тост

(общество)
  • Домакинът вдигна тост за здравето на младоженците.
  • Беше произнесен емоционален тост в памет на юбиляря.
(кулинария)
  • За закуска обичам тост с масло и конфитюр.

Как се пише тост

Грешни изписвания: туст

Думата се пише с 'т' накрая. Множественото число е тостове.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:toast
От латинското 'tostus' (препечен). Първоначално е означавало парче препечен хляб, пускано във виното за аромат, откъдето значението се пренася върху самото вдигане на наздравица.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вдигам тост
  • произнасям тост
  • тост сандвич

Популярни търсения и запитвания за тост

тост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник