Енциклопения на българския език

тореадор

[torɛɐdor]

тореадор значение:

1. (общо) Участник в корида, който се бие с бика; професионален бикоборец.

Ударение: тореадо'р
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: то-ре-а-дор
Род: мъжки
Мн. число: тореадори

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тореадор

(общо)

Тореадорът размаха червения плащ пред разяреното животно.
Тълпата аплодираше смелостта на младия тореадор.

Синоними на тореадор

бикоборец, матадор

Как се пише тореадор

Грешни изписвания: ториадор, туриадор, туреадор, тореъдор, тореадур

Пише се тореадор, следвайки гласната структура на оригиналната испанска дума. Не се пише с 'и' във втората сричка.

Етимология

Произход:Испански

Оригинална дума:toreador

От испански 'torear' (бия се с бикове), произлизащо от 'toro' (бик), което идва от латинското 'taurus'.

Употреба

Чести словосъчетания:

смел тореадор
арена за тореадори

Популярни търсения и запитвания за тореадор

какво е тореадор, тореадор или ториадор, тореадор или туриадор, тореадор или туреадор, тореадор или тореъдор, тореадор или тореадур, ториадор или туриадор, ториадор или туреадор, ториадор или тореъдор, ториадор или тореадур, туриадор или туреадор, туриадор или тореъдор, туриадор или тореадур, туреадор или тореъдор, туреадор или тореадур, тореъдор или тореадур