Енциклопения на българския език

тоник

[ˈtɔnik]

тоник значение:

1. (напитки) Газирана безалкохолна напитка с леко горчив вкус, съдържаща хинин.
2. (козметика) Течен козметичен препарат за почистване, освежаване и тонизиране на кожата на лицето или косата.
Ударение
то̀ник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
то-ник
Род
мъжки
Мн. число
тоници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тоник

(напитки)
  • Поръчах си джин с тоник и лед.
  • Хининът придава характерния горчив вкус на тоника.
(козметика)
  • След измиване на лицето е добре да се нанесе тоник.
  • Използвам билков тоник за коса против косопад.

Синоними на тоник

Как се пише тоник

Грешни изписвания: тонник, туник, тонйк
Пише се с едно н. Да не се бърка с музикалния термин тоника (женски род).

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:tonic
Заемка от английски (tonic), което на свой ред идва от гръцкото 'tonikos' (напрегнат, тонизиращ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • джин с тоник
  • почистващ тоник
  • хининов тоник