Енциклопения на българския език

товарач

[tovɐˈrat͡ʃ]

товарач значение:

1. (професии) Работник, чието задължение е да товари и разтоварва стоки, багажи или материали.
2. (техника) Специализирана строителна или селскостопанска машина за повдигане и товарене на насипни материали.
Ударение
товара̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
то-ва-рач
Род
мъжки
Мн. число
товарачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на товарач

(професии)
  • Пристанищните товарачи работеха денонощно за обработката на кораба.
  • Наехме хамали и товарачи за преместването.
(техника)
  • Челен товарач изчисти снега от пътя.
  • Багер-товарачът е универсална машина за строежа.

Синоними на товарач

Как се пише товарач

Грешни изписвания: товарадж, туварач, товърач, товаръч
Думата завършва на ч. Основната гласна е ударено а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:товар
Производна от съществителното 'товар' или глагола 'товаря' с наставка за деец '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • челен товарач
  • товаро-разтоварач