тичинка
[tiˈtʃiŋkɐ]
тичинка значение:
1. (ботаника) Част от цвета на покритосеменните растения, в която се образува цветният прашец; мъжкият размножителен орган на цвета.
- Ударение
- тичи́нка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ти-чин-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- тичинки
Примери за използване на тичинка
(ботаника)
- Всяка тичинка се състои от тичинкова дръжка и прашник.
- Пчелата събираше прашец от тичинките на лалето.
Антоними на тичинка
Как се пише тичинка
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тъча / тикам
Умалителна форма, вероятно свързана с корена за 'тикам'/'тъча' (нещо, което стърчи). Думата е възникнала като специфичен ботанически термин на домашна почва.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тичинков прашец
- дръжка на тичинка