Енциклопения на българския език

техника

[tɛxnikɐ]

техника значение:

1. (общо) Съвкупност от машини, механизми, уреди и инструменти, използвани в производството и бита.
2. (изкуство/спорт) Специфични методи, похвати и умения за изпълнение на дадена дейност.
Ударение
тѐхника
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тех-ни-ка
Род
женски
Мн. число
техники
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на техника

(общо)
  • Заводите се нуждаят от нова и модерна техника.
  • В магазина се продава бяла и черна техника.
(изкуство/спорт)
  • Художникът използва смесена техника на рисуване.
  • Футболистът показа отлична техника с топка.

Как се пише техника

Грешни изписвания: техникъ, технйка

Думата завършва на .

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:τέχνη (techne)
От старогръцката дума 'τέχνη' (изкуство, занаят, майсторство). Влязла в българския през западноевропейски езици или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • битова техника
  • компютърна техника
  • бойна техника
  • техника на безопасност