Енциклопения на българския език

тайно

[ˈtajno]

тайно значение:

1. (пряко) По скрит начин, без знанието на другите; конспиративно.
Ударение
тáйно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
тай-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тайно

(пряко)
  • Двамата се срещаха тайно от родителите си.
  • Той се надяваше тайно, че всичко ще се оправи.

Антоними на тайно

Как се пише тайно

Грешни изписвания: тъйно, таино, тайну
Пише се с 'й' (кратко), а не с 'и', тъй като след него следва съгласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:таина
Произлиза от старобългарското съществително 'таина' (тайна), сродно с глагола 'тая' (крия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тайно гласуване
  • надявам се тайно
  • действам тайно