тайна
[ˈtajnɐ]
тайна значение:
1. (общо) Нещо, което се пази в скришност от другите; информация, която не е известна на всички.
2. (мистика/религия) Нещо необяснимо, непознаваемо за разума; мистерия.
- Ударение
- та́йна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тай-на
- Род
- женски
- Мн. число
- тайни
Примери за използване на тайна
(общо)
- Тя ми повери най-голямата си тайна.
- Пазя тайната строго.
(мистика/религия)
- Тайните на вселената вълнуват учените от векове.
Как се пише тайна
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:таина
От старобългарската дума 'таина', свързана с глагола 'тая' (крия, пазя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- държавна тайна
- военна тайна
- публична тайна
Фразеологизми:
- отнасям тайната в гроба
- публична тайна