тавтология

[tɐftoˈlɔgijɐ]

тавтология значение:

1. (езикознание) Повторение на едно и също понятие или мисъл с други, близки по значение думи, без това да е необходимо за яснотата (счита се за стилистична грешка, освен ако не е умишлено за подсилване).

2. (логика) Логическо съждение, което е винаги истинно, независимо от истинността на съставните му части (напр. 'вали или не вали').

Ударение: тавтоло̀гия
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: тав-то-ло-ги-я
Род: женски
Мн. число: тавтологии

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тавтология

(езикознание)

Изразът 'млада девойка' е типична тавтология.
Речта му беше пълна с тавтологии и излишни повторения.

(логика)

В съждителната логика тази формула е тавтология.

Синоними на тавтология

плеоназъм, многословие, повторение

Антоними на тавтология

лаконизъм, противоречие

Как се пише тавтология

Грешни изписвания: тафтология, тъвтология, тавтулогия, тавтолугия, тавтологйя

Пише се с в (тавтология), въпреки че при изговор се чува 'ф' поради обеззвучаването пред беззвучната съгласна 'т'. Етимологията е от гръцкото tauto.

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:tautologia

От гръцки 'tauto' (същото) и 'logos' (дума, слово, учение). Буквално означава 'казване на същото'.

Употреба

Чести словосъчетания:

избягвам тавтология
логическа тавтология
стилистична тавтология

тавтология