Енциклопения на българския език

табла

[ˈtablɐ]

табла значение:

1. (бита) Плосък съд с повдигнати краища за пренасяне на чаши, ястия и други предмети; поднос.
2. (игри) Популярна настолна игра за двама с пулове и зарове върху специална дървена кутия, разграфена на 24 полета.
3. (мебелна промишленост) Вертикална плоскост в горния или долния край на легло; плоскост на врата или шкаф.
Ударение
та̀бла
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
таб-ла
Род
женски
Мн. число
табли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на табла

(бита)
  • Сервитьорът носеше пълна табла с напитки.
  • Тя сложи кафето на медна табла.
(игри)
  • Пенсионерите играят табла в парка по цял ден.
  • Хвърли чифт шест и спечели играта на табла.
(мебелна промишленост)
  • Леглото имаше красива дърворезбована табла.
  • Облегнах се на таблата на кревата.

Синоними на табла

Как се пише табла

Грешни изписвания: тъбла
Не се дублира с 'табло' (среден род), което има различно значение (информационна дъска).

Етимология

Произход:Латински / Турски
Оригинална дума:tabula / tabla
От латинското 'tabula' (дъска), навлязло в българския предимно чрез турското 'tabla' (дървена плоскост, поднос).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • играя табла
  • табла за легло
  • сервизна табла

Популярни търсения и запитвания за табла