Енциклопения на българския език

съществувам

[sɐ.ʃtɛstˈvu.vɐm]

съществувам значение:

1. (пряко) Имам битие, намирам се в наличност, реален съм; живея.
2. (преносно) Поддържам живота си, преживявам (обикновено с оскъдни средства).
Ударение
съществу̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
съ-щест-ву-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съществувам

(пряко)
  • Такъв животински вид вече не съществува.
  • Мисля, следователно съществувам.
(преносно)
  • Те едва съществуват с тази ниска пенсия.

Антоними на съществувам

Как се пише съществувам

Думата се пише с буквата щ за звукосъчетанието „шт“. Коренът е същ- (както в същност). Наставката е -ствувам (остаряло -ствувам, съвременно често се заменя с -ствам, но тук формата съществувам е наложената).

Етимология

Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:существовать
Заемка от руски или църковнославянски, базирана на сегашното деятелно причастие на глагола съм (*syt- -> *sǫšt- + наставка -ство-). Калка на гръцкото *ousiō* или латинското *existere*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • реално съществувам
  • преставам да съществувам
  • продължавам да съществувам
съществувам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник