Енциклопения на българския език

съученичка

[sɐot͡ʃeˈnit͡ʃkɐ]

съученичка значение:

1. (образование) Момиче или жена, която учи или е учила заедно с някого в едно училище или в един клас.
Ударение
съученѝчка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-у-че-нич-ка
Род
женски
Мн. число
съученички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съученичка

(образование)
  • Срещнах моя стара съученичка от гимназията.

Как се пише съученичка

Пише се с 'ч' пред наставката '-ка' (от 'ученик').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съ- + ученик
Женски род на 'съученик', образуван с наставката '-ка'. Самата дума е съставена от префикс за съвместност 'съ-' и 'ученик'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бивша съученичка
  • съученичка от класа
съученичка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник