Енциклопения на българския език

състезателен

[sɐstɛˈzatɛlɛn]

състезателен значение:

1. (спорт) Който е свързан със състезание, предназначен е за състезание или участва в такова.
2. (преносно) Който изразява стремеж за надмощие или победа; конкурентен.
Ударение
състеза̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
със-те-за-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
състезателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на състезателен

(спорт)
  • Този автомобил е подготвен специално за състезателен сезон 2024.
  • Той има дълъг състезателен опит в плуването.
(преносно)
  • В екипа се усеща силен състезателен дух.
  • Пазарът на технологии навлезе в силно състезателен етап.

Как се пише състезателен

Представката е съ-, следвана от корена -стез-. Съгласната е с, а не з (със-тезание).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стѧзати сѧ
Образувано от глагола 'състезавам се', който произлиза от старобългарския корен за спорене, препиране или усилие ('стезание'). Наставката -телен указва предназначение или свойство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • състезателен характер
  • състезателен кон
  • състезателен номер
  • състезателна дейност