Енциклопения на българския език

състарен

[sɐstɐ'rɛn]
Ударение
състарѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-ста-рен
Род
мъжки
Мн. число
състарени
Докладвай грешка в описанието

Как се пише състарен

Грешни изписвания: състарян, састарен, състърен
Променливото я се превръща в е, когато не е под ударение и следващата сричка съдържа предна гласна (в случая 'е' в 'състарени') или когато е в краесловие в м.р. ед.ч. на причастия, завършващи на -ен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стар
Минало страдателно причастие на глагола 'състаря'. Образувано от представка 'съ-' и корен 'стар'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкуствено състарен
  • преждевременно състарен