Енциклопения на българския език

съпротивлявам

[sɐprotiˈvljavɐm]

съпротивлявам значение:

1. (общо) Оказвам активен отпор, противодействам на натиск, насилие или нежелано действие (употребява се задължително с възвратното местоимение 'се').
Ударение
съпротивля̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
съ-про-тив-ля-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
съпротивлявам се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съпротивлявам

(общо)
  • Войниците се съпротивляваха героично на нашествениците.
  • Тя се съпротивляваше на опитите да я убедят.

Антоними на съпротивлявам

Как се пише съпротивлявам

Думата се пише с представка съ-. Коренната гласна е и (против), а не е.

Етимология

Произход:Църковнославянски
Оригинална дума:съпротивляти сѧ
От корен 'против' с представка 'съ-'. Заимствана от църковнославянски, калка на гръцкото 'antitassomai'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съпротивлявам се при арест
  • съпротивлявам се на промяната