Енциклопения на българския език

съпротивление

[səprotivˈlɛniɛ]

съпротивление значение:

1. (Общо) Действие на противопоставяне срещу някого или нещо; отпор.
2. (Физика) Свойство на проводник да пречи на протичането на електрически ток; величината, измерваща това свойство (мерна единица Ом). Също аеродинамично съпротивление.
Ударение
съпротивле'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-про-тив-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
съпротивления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съпротивление

(Общо)
  • Войската срещна ожесточено съпротивление от врага.
  • Промените срещнаха съпротивление от страна на служителите.
(Физика)
  • Уредът измерва електрическото съпротивление във веригата.
  • Въздушното съпротивление забавя скоростта на падащото тяло.

Синоними на съпротивление

Антоними на съпротивление

Как се пише съпротивление

Пише се с ъ в първата сричка (представка съ-) и и в третата (против).

Етимология

Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:съпротивление
От 'съпротивявам се'. Съдържа представка 'съ-' и корен 'против'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • движение на съпротивлата
  • активно съпротивление
  • специфично съпротивление
Фразеологизми:
  • вървя по линията на най-малкото съпротивление