съм
[sɤm]
съм значение:
1. (екзистенциално) Съществувам, намирам се, има ме.
2. (граматика) Спомагателен глагол за образуване на сложни глаголни времена (минало неопределено, минало предварително и др.) и пасивни конструкции.
3. (връзка (копула)) Свързва подлога с именното сказуемо (определя качество, състояние или принадлежност).
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- съм
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на съм
(екзистенциално)
- Аз съм вкъщи.
- Мисля, следователно съм.
(граматика)
- Аз съм чел тази книга.
- Вратите са отворени.
(връзка (копула))
- Той е лекар.
- Времето е хубаво.
- Тази чанта е моя.
Синоними на съм
Как се пише съм
Основна форма за 1 л., ед.ч. В 3 л. ед.ч. формата е е, а в 3 л. мн.ч. е са.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:есмь
Наследник на праиндоевропейския корен *h₁es- (съществувам, съм). В старобългарски формата е „есмь“ (1 л. ед.ч.).
Употреба
Чести словосъчетания:
- не съм на себе си
- аз съм насреща
Фразеологизми:
- какъвто съм
- това съм аз