съдя
[ˈsɤdʲɐ]
съдя значение:
1. (право) Разглеждам дело в съд; прилагам закона спрямо някого.
2. (общо) Изказвам мнение, преценявам качествата или постъпките на някого, често с негативен оттенък (критикувам).
3. (логика) Вадя заключение; правя извод въз основа на факти.
- Ударение
- съ̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- съ-дя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на съдя
(право)
- Съдията съди справедливо.
- Те го съдят за кражба.
(общо)
- Не ме съди, преди да чуеш историята ми.
- Хората често съдят по външния вид.
(логика)
- По облаците съдя, че ще вали.
Синоними на съдя
Антоними на съдя
Как се пише съдя
Грешни изписвания: садя
Коренът се пише с ъ (проверка: съд).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*sǫditi
Произлиза от *sǫdъ (съд), което е съставно от *som- (заедно) + *dhe- (слагам/поставям) – 'поставяне на нещата заедно за обсъждане'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдя строго
- съдя по себе си
Фразеологизми:
- не съдете, за да не бъдете съдени