Енциклопения на българския език

събрание

[sɐˈbraniɛ]

събрание значение:

1. (общо) Организирана среща на група хора за обсъждане на въпроси, вземане на решения или провеждане на дейност.
2. (политика) Изборен законодателен или ръководен орган (институция).
3. (литература) Съвкупност от писмени произведения, издадени в едно тяло или поредица (архаично или специализирано).
Ударение
събрàние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съб-ра-ни-е
Род
среден
Мн. число
събрания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на събрание

(общо)
  • Родителското събрание ще се проведе в четвъртък от 18:00 часа.
  • На общото събрание на акционерите беше гласуван годишният бюджет.
(политика)
  • Народното събрание прие промените в закона на първо четене.
  • Великото народно събрание има правомощия да променя конституцията.
(литература)
  • Библиотеката получи пълното събрание на съчиненията на Иван Вазов.

Как се пише събрание

Думата се пише с ъ в корена (български рефлекс на голямата носовка или еров гласен в слаба позиция, за разлика от руското 'о' в 'собрание').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ + бьрати
От глагола 'събирам' (старобълг. 'събирати'). Представка 'съ-' (с, заедно) и корен 'бер/бар/бр'. Сродна с общославянското понятие за колективно действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Народно събрание
  • общо събрание
  • родителско събрание
  • учредително събрание