Енциклопения на българския език

съблечен

[sɐblɛˈt͡ʃɛn]

съблечен значение:

1. (пряко) За човек — който е свалил дрехите си; гол или частично разсъблечен.
2. (преносно) За предмет или обект — лишен от покритие, обвивка или украса.
Ударение
съблечѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съб-ле-чен
Род
мъжки
Мн. число
съблечени
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съблечен

(пряко)
  • Пациентът стоеше съблечен до кръста в очакване на прегледа.
  • На плажа имаше както облечени, така и съблечени туристи.
(преносно)
  • Съблечените от листа клони стърчаха печално през зимата.

Синоними на съблечен

Антоними на съблечен

Как се пише съблечен

Грешни изписвания: саблечен, събличен
Думата се пише с представка съ- и корен -блеч- (променливо я/е от съблякох/съблечен). В страдателното причастие се пише е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съблека
Минало страдателно причастие на глагола 'съблека'. Образувано от представка 'съ-' и глагола 'влека' (в старобългарски смисъл на дърпам/свличам дреха).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съблечен до кръста
  • чисто гол