сутрин
[ˈsutrin]
сутрин значение:
1. (време) Частта от денонощието от изгрев слънце до обяд.
2. (наречие) По време на сутрешните часове; всеки ден в началото на деня.
- Ударение
- су̀трин
- Част на речта
- съществително име, наречие
- Сричкоделение
- сут-рин
- Род
- женски
- Мн. число
- сутрини
Примери за използване на сутрин
(време)
- Тя обичаше прохладата на лятната сутрин.
(наречие)
- Сутрин пия кафе, преди да изляза.
Антоними на сутрин
Как се пише сутрин
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ утра
Произлиза от старобългарския израз 'съ утра' (от сутринта), където предлогът се е слял със съществителното.
Употреба
Чести словосъчетания:
- рано сутрин
- всяка сутрин
- добро утро (поздрав)
Фразеологизми:
- от сутрин до вечер