суперлатив
[supɛrɫɐˈtif]
суперлатив значение:
1. (езикознание) Граматическа категория на прилагателните и наречията, която изразява най-висока степен на проява на дадено качество (превъзходна степен).
2. (преносно) Силно преувеличена похвала; възторжено изказване или оценка за някого или нещо.
- Ударение
- суперлати'в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- су-пер-ла-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- суперлативи
Примери за използване на суперлатив
(езикознание)
- Формата 'най-добър' е суперлатив на прилагателното 'добър'.
(преносно)
- Критиците се изказаха със суперлативи за новата театрална постановка.
- Тя говореше само в суперлативи за своя нов колега.
Синоними на суперлатив
Антоними на суперлатив
Как се пише суперлатив
Думата се пише с у в първата сричка (от лат. super) и завършва на звучна съгласна в, която при изговор се обеззвучава. Проверката се прави чрез формата за множествено число: суперлативи.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:superlativus
Заета от латински през западноевропейски езици (френски superlatif или немски Superlativ). Произлиза от superlativus (преувеличен), от superfero (изнасям високо, превъзнасям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- говоря в суперлативи
- сипя суперлативи