Енциклопения на българския език

стълбче

['stɤlpt͡ʃe]

стълбче значение:

1. (пряко) Малък стълб, колона или опора.
2. (ръкоделие (плетене)) Основен елемент при плетене на една кука (бримка с височина).
3. (статистика) Правоъгълен елемент от диаграма (хистограма).
Ударение
стъ̀лбче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стълб-че
Род
среден
Мн. число
стълбчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стълбче

(пряко)
  • Колата леко чукна предпазното стълбче на тротоара.
(ръкоделие (плетене))
  • Изплетете три стълбчета с наметка в следващата бримка.
(статистика)
  • Червеното стълбче показва приходите за месец май.

Синоними на стълбче

Как се пише стълбче

Грешни изписвания: стъпче, стълпче, сталбче
Пише се със 'б' (проверка: стълбове), въпреки че при изговор се чува 'п' поради обеззвучаване пред 'ч'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стлъбъ
Умалителна форма на 'стълб', произлизаща от старобългарската дума 'стлъбъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • паркинг стълбче
  • стълбче без наметка
  • стълбче с наметка