Енциклопения на българския език

стеснително

[stɛsˈnitɛlɛn]

стеснително значение:

1. (психология) Който лесно се смущава; срамежлив, свенлив и неуверен в общуването.
2. (медицина (остаряло)) Който предизвиква стесняване (на кръвоносни съдове или органи).
Ударение
стеснѝтелен
Част на речта
прилагателно име, наречие
Сричкоделение
стес-ни-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
стеснителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стеснително

(психология)
  • Детето погледна стеснително към непознатите.
  • Тя е много стеснителна натура и избягва публични изяви.
(медицина (остаряло))
  • Стеснително действие върху съдовете.

Как се пише стеснително

Пише се с 'е' в корена (стесн-), въпреки че произлиза от 'тясна' (променливо я), защото пред наставката '-ителен' гласната се смекчава в 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тесен
Произлиза от глагола 'стесня се' (изпитвам неудобство), който е производен на прилагателното 'тесен' (старобълг. 'тѣснъ'). Връзката е метафорична – усещане за свитост, липса на свобода в поведението.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стеснителна усмивка
  • стеснителен човек
  • държа се стеснително
стеснително : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник