Енциклопения на българския език

стеатоза

[stɛɐˈtɔzɐ]

стеатоза значение:

1. (медицина) Патологично състояние, характеризиращо се с натрупване на мастни капки (триглицериди) в цитоплазмата на паренхимните клетки, най-често в черния дроб (чернодробна стеатоза).
Ударение
стеато̀за
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сте-а-то-за
Род
женски
Мн. число
стеатози
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стеатоза

(медицина)
  • Алкохолната стеатоза е обратима при преустановяване на консумацията на алкохол.
  • Пациентът беше диагностициран с неалкохолна стеатоза на черния дроб.

Как се пише стеатоза

Думата се пише с е и а в корена – стеатоза, следвайки гръцкия оригинал.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:στέαρ (stéar) + -osis
Произлиза от старогръцката дума στέαρ (gen. στέατος), означаваща 'лой', 'твърда мазнина', и наставката -osis, обозначаваща състояние или процес. Терминът е възприет в медицината през 19-ти век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чернодробна стеатоза
  • стеатоза на сърцето
  • дифузна стеатоза