Енциклопения на българския език

стационарен

[statsioˈnarɛn]

стационарен значение:

1. (пряко) Който е неподвижно закрепен на едно място; който не е преносуем.
2. (медицина) Свързан с болничен стационар; лечение, при което болният остава да лежи в болничното заведение (за разлика от амбулаторното).
Ударение
стациона'рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ста-ци-о-на-рен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стационарен

(пряко)
  • В офиса използваме само стационарни компютри, а не лаптопи.
  • Машината е стационарна и изисква специален фундамент за монтаж.
(медицина)
  • Лекарят препоръча стационарно лечение за по-добро наблюдение на състоянието.

Антоними на стационарен

Как се пише стационарен

Пише се с 'ио' (стационарен), а не с 'ьо' или 'ю'. Променливото 'я' в суфикса се запазва във формите за мн.ч. (стационарни), но в женски род е 'стационарна'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:stationarius
От латинското 'stationarius' (стоящ на едно място), през немски 'stationär' или руски 'стационарный'. Коренът е свързан с 'statio' (стоене, престой).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стационарен телефон
  • стационарно лечение
  • стационарен блок
стационарен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник